Несправедливо забравеното кадифе се връща в интериора. Съвети как да го приложим, за да възкресим духът му.
Живеем в свят, в който днес почти всичко е дигитално. Дори и в момента най-вероятно четете статията ни на своя таблет или смартфон. А ако се замислите повечето от функциите на вашите електронни устройства се активират само чрез докосване на стъклената повърхност.
Все повече живеем като машини на автопилот, отричайки необходимостта от човешко присъствие и меки докосвания. Но все пак дълбоко в нас имаме нуждата и искаме да докосваме. Следователно материалите, които могат ни върнат усещането за нежен допир, се връщат към нас и ни връщат към същността ни. Великото е точно там.
“Докосването е едно от най-емоционалните човешки нужди. А кадифето е доказателство за въздействието му.”
Кадифето не идва на мода само, а е част от стила на модерния шик в средата на века. Промъквайки се с лапичките на гальовна котка, той проникна в домовете ни, изляга се пред погледа ни блажено, и ненатрапчиво се гали в сетивата ни, без да се натрапва. Да не го обикнеш е просто невъзможно.
Аз се предадох преди няколко години, когато, след като се преместих в нает апартамент реших да сменя дамаската на дивана със зелено кадифе. Това обаче бе условно зелено. Всъщност, едно от невероятните свойства на кадифето е способността му да променя цвета си в зависимост от осветлението и времето на деня.
От този момент почти всички мои проекти бяха обсипани със завеси от кадифе. Плътни, с красиви гънки, абсорбиращи абсолютно шума. Кадифето прави интериора не само мек, но луксозен и дори мистичен, както във филмите на Дейвид Линч, един от които - "Blue Velvet" (Blue Velvet) - не случайно е кръстен на тази тъкан.
Помислете само - от кадифе, което може да използвате като тапет на стената, през дамаски за холови гарнитури, спални и столове за кухнята, и още - декоративни възглавнички, лампи и дори картини. Фантазията ви може сама да нарисува с докосване всяко място в дома ви, което кадифето може да направи още по-красиво.
Факт е, че кадифето изчезна от нашето зрително поле много отдавна - последният взрив от мода, в който беше силно изразено бе в края на 50-те и началото на 60-те години. Но ние наистина трябваше да се отегчим от него тогава, за да се върнем към тази велика любов на сетивата днес.